Старостта!

 Този враг е най-жестокият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.Това е времето, когато човек няма повече страхове, не го пришпорва яснотата на ума. Това е времето, когато цялата му сила е под негова власт, но и когато изпитва непреодолимо желание да почива.

 Ако се поддаде изцяло на желанието си да се отпусне и да забрави, ако се успокои в умората си, ще е загубил последния рунд и неговият враг ще го превърне в немощно старо същество. Неговото желание да мине в отстъпление ще вземе връх над цялата му яснота, над силата му и над неговото знание.Но ако човек се отърси от умората и изпълни своето предопределение, той ще може да бъде наречен човек на знанието, макар и само заради онзи кратък миг, в който успее да отблъсне своя последен, непобедим враг. Този миг на яснота, сила и знание е достатъчен.

 

 Из „Учението на Толтеките“ - Афоризми

Ще бъде истинска сила.От този момент ще знае, че силата, която е преследвал толкова дълго, най-сетне е негова. Човек може да прави с нея каквото поиска. Неговият съюзник е под негово разпореждане. Правилото е неговата воля. Той вижда ясно всичко, което е около него, но същевременно се е изправил срещу третия си враг: Силата!Силата е най-могъщият от всички врагове.

 

И естествено най-лесното нещо е да и` се отдадеш, а и защо не, щом като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар.На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката.

Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.•

Човек, победен от силата, умира, без да е осъзнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.След като веднъж един от тези врагове надвие човека, той не може нищо повече да стори. Щом веднъж човек се е предал, той е свършен. •

Човек трябва да осъзнае, че силата, която на пръв поглед е спечелил, не е негова. Той трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си.

Така ще е победил и третия си враг.

Дотогава човек ще е достигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг:

 

Учението на Толтеките - Афоризми

След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото наместо страх той придобива яснота – яснота на ума, която заличава страха. От тук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда, то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.•

Човек трябва да се бори със своята яснота и да я използва само за да вижда; да изчаква търпеливо и внимателно да преценява, преди да предприеме нови стъпки; трябва преди всичко да мисли, че неговата яснота е по-скоро грешка. Ще дойде момент, в който ще прозре, че неговата яснота е била само точка пред очите му. Така той ще е надвил втория си естествен враг и ще стигне до положение вече нищо да не може да му причини зло. Тогава тази увереност няма повече да бъде грешка. Няма да бъде и само точка пред очите му.

Из.. "Учението на толтеките - Афоризми"
Човек живее, за да учи. И ако той учи, то това е, защото такова е естеството на неговата съдба, за добро или зло.•

 
Страхът е първият естествен враг, който човек трябва да преодолее по пътя си към знанието. Когато човек е любознателен, това изравнява резултата.•

Човек тръгва към знанието, както тръгва на война – нащрек, със страх, с респект и с абсолютна сигурност. Да тръгнеш към знанието или на война по какъвто и да било друг начин е грешка, и който я направи, ще доживее до разкаяния за постъпките си.•

Един съюзник ще те накара да видиш и разбереш неща, за които никое човешко същество не може да те просвети.•


Аз никога на никого не се сърдя. Никое човешко същество не може да направи нещо достатъчно важно за такова нещо. Сърдиш се на хората, когато смяташ, че постъпките им са важни. Аз вече не смятам така.•

Човек на знанието е онзи, който добросъвестно е следвал изпитанията на ученето, човек, който без втурване или пък колебание е стигнал докрай в разкриването на тайните на силата и знанието.•

Да бъдеш човек на знанието не е нещо постоянно. Човек никога не е такъв в истинския смисъл. По-скоро той може да стане човек на знанието за съвсем кратък срок, след като победи четирите си естествени врагове.•


Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.Той бавно започва да учи – в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове: Страхът! Ужасен враг – лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.•

Човек не бива да бяга.


  Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява.•

 Из..Дорийн Върчу

"С вътрешното си зрение визуализарайте, че ангелите са поставили пред вас голяма кофа.


  Те се нареждат зад нея и ви приканват да поставите вътре всичките си страхове и притеснения. Вижте и почувствайте как хвърляте в кофата всичките си тревоги за работа, дом , пари, имущество. След това прибавете притесненията за тялото и здравето.Продължете с всички конфликти които сте имали с някого. Добавете всички обиди от личните си връзки.
После поставете всяка вина и самообвинение. Не пропускайте нищо. Добавете ВСИЧКИТЕ СИ страхове, свързани с житейските цели както от провал, така и от успех. Сложете опаснеията, че не сте достаъчно подготвени за работата си. Продължете със страховете за бъдещето. После хвърлете наранените си чувства и гняв. Накрая се освободете от всичките си резерви и съпротива към Бог.

       
 
  АКО ИМА НЕЩО, КОЕТО ВИ ПРИТЕСНЯВА СЕГА Е ВРЕМЕ ДА ГО СЛОЖИТЕ В КОФАТА. НЕ ЗАДЪРЖАЙТЕ НИЩО, ИЗХВЪРЛЕТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ВИ ПРЕЧИ!
Забележете колко леко стана на тялото и в душата ви.
Вижте как ангелите се усмихват и отлитат с кофата. Ще я отнесат при Божествения източник и Вечния разум. Там всичко изхвърлено ще бъде трансформирано, по най-съвършен начин.
Благодарет на Бог и Ангелите за помоща. Приемете я, с пълнтат увсереност, че я зяаслужавате ! Знайте,че докато лекувате себе си, вие лекувате целия свят! "

 По-добре умерен егоист, отколкото 100 % егоцентрик!
Ето няколко от проявленията на егото, наложени във все още консуматорското ни общество.

* "Аз съм това, което имам/притежавам, като материални ценности (вещи, имущество). Ако ми отнемат вещите бих бил нищо".

* Втората заблуда, че съм това, с което  се занимавам, независимо,че не ми носи нужното удовлетворение. Погрешно е схващането,че съм ценен според това ,какво съм придобил в материя.

* Идеята, че аз съм това, което другите мислят за мен. Аз съм моята репутация в обществото. Това се отнася, особено за по- младите.Ако другите не ги харесват, значи нещо в  тях, не е наред. Ако сме обладани от тази идея, вски път ще бъдем някой друг, ще бягаме от себе си.

* Друга голяма заблуда на егото е вменяване на убеждението, че това, което съм е разделено от всички останали. "Аз съм разделен от всичко, което липсва в живота ми, отделен съм от всичко, което бих желал да имам и което нямам".


Ние сме част от ИЗТОЧНИКА на Сътворение (Бог), няма значение как го наричаме. Той е на всякъде.
Осъзнавайки игрите на егото, постепенно започваме да разбираме,че живеем в лъжа.
Проблемът, е че след раждането, за да натрупаме опитност в човешки тела на база опит- грешка, пак опит,  влизаме в съзнателната част на живота си, по неосъзнат начин.
Решението е, връщане към себе си.Тогава, когато не слагаме маски, когато сме открити пред себе си и света. Когато творим. Тогава разполагаме с всичко нужно за да живеем.
  Тенденцията е все повече хора да осъзнават, заблудите, в които някои се опитват да ни натикат.
Вдъхновението за част от текста идва от филма "Промяната от амбиции към смисъл" с участието на Уейн Дайър

ЕНЕРГИЯ, ДОКОСВАНЕ, БЛАГОДАРНОСТ, СМИСЪЛ, СМИРЕНИЕ, ОТГОВОРНОСТ, ГРИЖА, ТРУД/РАБОТА, ДЕЙСТВИЕ, СВОБОДА , ДИШАНЕ

РЕЙ КИ

До всички Ангели, Архангели, Лечители, Светли учители, Пазители на Земята, Бог Отец, Бог Син и Светия Дух


  Благодарим с цялото си сърце за всичко..и хубавото и лошото.
Благодарим, че сте с нас и ни помагате в трудности.


Нека сега всички човеци,
с отворено за Светлината съзнание и с добрите си мисли изградим защитна завеса около България, която ни предпазва  от опустошителни  природни бетствия, катаклизми, промишлени аварии.
Нека енергията излъчваща се от този мощен щит работи колкото е нужно за най-висшето ни благо и това на Родината ни!


Нека бъдем ДОБРИ, ПРАВИМ ПОВЕЧЕ ДОБРО!


Да Бъде! Да Бъде ! Да Бъде!

 
 
 

 

Играта започва,
завесaта пада,
улисан всеки маска поставя.


  В роля съвсем непозната животът земен увлича. Веднъж си забързан, друг път усмихнат, сетне угрижен.


  Сюжетът изисква смяна на роли, филма дълбокомислен изважда на показ нрави различни, обноски, его и сълзи, силни герои, предатели дръзки,



важната същност остава обаче:
С маска и  в роли различни СЕБЕ СИ ДА ЗАПАЗИМ!
                                                                                           DPS 25.06.2015

 



                                                                        
                                                                       
                                     
 

 "Между дърветата, Земята и Вселената се осъществява естествен обмен на жизнена енергия.Според някои източни философски системи дърветата са символични или реални врати между небето и земята : корените им попиват живителните сокове на земята, а листата - Светлината и енергията на Слънцето. Давани са за пример на подхода към живота. Дървото израства все по-силно година след година, като същевременно запзва способността си да се променя всеки сезон. То се огъва, но не се прекършва от силните ветрове, защото корените му са дълбоко впити, а то самото е гъвкаво и приспособимо към природните стихий. Когато условията са подходящи - като през лятото, растежът му се ускорява, а през зимата си почива и събира сили. По същия начин и ние можем да бъдем силни духовни същества, стига краката ни да бъдат здраво стъпили на земята и да знаем кога е време за предизвикателства,и кога за покой."                                                                                                                    Дейвид Венсел


  Когато се разхождаме на места с дървета нека не ги подминаваме назабелязано.Оставете се за миг на усещането, което гората носи - спокойствие, прохлада, отмора, свобода, безвремие.Така чрез  прегръдката с дърветата, неусетно ще се слеете /потопите в живителния енергинен поток на Вселента и стрестът, дребнавите збалежки, суетата и егото бавно и полека ще започнат да избледняват. Колкото по-целенасоченно, трърпеливо, гъвкаво и постоянно поддържате вързката със себеси и природата жива,толкова по - светли, жизнени и удовлетворени ще се чувствате.