На всяко ниво, но особено в годините на зрелостта, се редуват моменти на спокойствие, щастие, травми,болести, финансови затруднения,. Преживяваме и инертност и депресии, провали или постижения, както периоди на застой или оцеляване . Всеки се е сблъсквал с тях в една или друга степен. Когато сме по-млади емоциите, отминават бързо, но в зрелия живот, когато егото е вече пробудено, те са устойчиви. Чрез тях се изпитва умението да запазим баланс между интилигентната интуитивна природа на душата и праволинейния рационализъм на ума.

 Интересни са ми периодите на застой.Тогава всичко изглежда безсмислено.Сякаш се намираме в пустош,без никаква надежда за промяна.

Отговор за тях,  ми дава Силвия Браун

„Вместо да гледаме на тях като отрицателни преживявания,бихме могли да гледаме на тях като отдих от натоварения график на живота.Ако сме умни ще забавим темпото за миг и ще изясним какви са приоритетите ни, дори ако трябва да се откажем от неща, без които мислим,че не можем.

Помнете,че когато преживяваме депресия инертност или дори смазващо еднообразие, в същност се научаваме на всички онези трудни неща, които не искаме да усвоим – търпение, толерантност, оцеляване, издръжливост, духовно знание.Никой от тези моменти не е маловажен,защото те водят душата към усъвършенстване.“

Периоди, за мен означава процеси с начало и край.Започват и свършват.Въпросът е как ще решим да преминем през тях

 Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

 Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

 Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

 Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

 Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

 Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

 Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването.

Затова научи ме на търпение.

 Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

 Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на

Изкуството на малките крачки.

Антоан дьо Сент-Екзюпери