Точно сега в тези минути,

застана изправен и помаха с ръчичка.
Прииска ми се врeмето да спре...
Усмивката чиста, очичките греещи, малки човечета преобърнали дните ни с появата си.
Няма дума, която да
опише радостта от проявата на живота в материя.
Времето прекарано с децата ни, докато са все още мънички отлита бързо и необратимо,
опитвам да се наслаждавам  и ценя всек миг.

 " Взаимоотношенията ни с другите са много по-различни от тези с децата ни,тъй като не възприемаме децата като "други", а като продължение на самите себе си. Взаимоотношенията ни с децата ни са чудесни, а те са неповторими и ненагледни за нас, но ние далеч не сме толкова специални за тях .
Защо?
Защото Те Са наше продължение.Това не означава,че немогат да изпитват безусловна

любов,  

но това чувство в най-голяма степен ще е насочено към собствните им деца."

Дали?!