Припомням нещо, което намирам в текст на изключителен автор. Понякога го забравяме,понякога не умеем да разграничим двете понятия.

" От незапомнени времена смъртта, промяната и загубата са дълбоко свързани с щастието и пълноценния живот.
  Защо понякога оставаме закотвени в онова, което вече не ни трябва или ни е напуснало?
   Постъпваме така, защото част от нас, не се доверява на силата ни, опитва се да ни убеди,че не сме способни да изтърпим никакво страдание или,че не бихме понесли болката. 
Страданието означава да хронифицираме болката.Означава да превърнем отделния момент в състояние: да се вкопчим в спомена за онова, което оплакваме, за да не спрем да страдаме по него, за да не го забравим, за да не се откажем от него и да не го изпуснем -ето защо използваме страданието, като негов заместител.  В този смисъл страданието винаги представлява нездрава лоялност към нещо, което отсъства. То е като пристрастяване към нещастието, като бягство от "най-лошото", при което човек избира онова, което е "по-лошо" от "най-лошото". Страданието води до застой, то е гръмогласно и ексхибиционистично, не иска да си тръгне и настоява за компания- не защото търси утеха, а зашото има нужда от свидетели.
  Болката, от друга страна е мълчалива,самотна, приемаща. Болката означава да сме в контакт  с онова, което чувстваме, с липсата и празнотата, причинена от отсъствието. Страданието пита " защо?", макар да знае, че никой отговор не би му донесл утеха; Болката няма нужда от въпроси.
Най- важната разлка между тях, е че болката има край, докато можем  да изберем страданието никога да не свърши. Вкопчваме се в неща,които някога са ни спасили и не дръзваме да ги пуснем,понеже не знаем...вярваме ,че когато нямаме нищо, над нас тегне заплаха, без да съзнаваме, че така сами започваме да градим нов път.  Проблемът се състои в неумението да започваме и приключваме ситуациите. А истината е,че придобиването и загубата са част от нормалната динамика на нещата.

Осмелявайте се да изживявате нови неща.
Единственият начин да се освободим от скръбта,е като я изживеем и се насочим към нещо различно.
НЕ СЕ Страхувай- уверявам те,че можеш да понесеш болката,БЕЗ ТЯ ДА ТЕ РАЗРУШИ.Осъзнай,че стига да решиш, ще бъдеш способен да излезеш от всяка ситуация и от всяка връзка".
   Хорхе Букай " Трите въпроса"