ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ
НЕКА БЪДЕМ ЗДРАВИ,
ПОНЕ МАЛКО ПО-ДОБРИ В ОТНОШЕНИЯТА СИ!
ПОСТОЯНСТВО, УПОРИТОСТ, ВОЛЯ, НАДЕЖДА, ВЯРА ДА СА С НАС ПРИ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ВСИЧКИ НАЧИНАНИЯ!
ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКОТО!
Усмивка
05.2009
Усмивката ти струва много, безценен дар е тя за мене, от щастие аз цяла засиявам отправиш ли я ти към мене,
А погледът ти цяла ме облива, тъй както бурната вълна, крайбрежните скали залива.
07.04.09
Многоликостта на хиляди идеи в подсъзнанието ми надзъртат,
търсят пристан нейде, за да разгърнат широката си риза.
Прекрасен ден, прекрасен миг, и само труд и постоянство в състояние са този момент в реалност да превърнат.
17.04.05
Това е твоят ден, в който светлината мрака озари,
А на небето със звезди обсипано и твоята се появи.Минутата, в която сме родени,часът секундата дори,
превръщат вплетени трептения в душа и тяло - плът с
Божествени искри..
Усмивка17.08.01
Опияняващо чувство е да можеш да вдишваш с пълни
гърди всеки нов ден,
С усмивка приветлива утро да срещаш,
с надежда да изпращаш дългия ден,
Опияняващо чувство е да можеш, с усмивка да даряваш на
другите нещо от теб,
да знаеш,че с частица от себе си, би направил щастлив
може би някой край теб.
25.07.03
СТРАДАНИЕТО ми върна смисъла,
ВОЛЯТА ме закали,
ТЪРПЕНИЕТО ме научи да се боря, за истинските си мечти.
ИСТИНАТА да не лъжа,
ВЯРАТА да вярвам във всички нас,
НАДЕЖДАТА да се надявам, че ни има в кошмарния ни свят без свян,
ДОБРОТАТА да се моля страстно, че някой ден без теб и мен,
ВСЕМИРНАТА ЛЮБОВ ГОЛЯМА ще се завърне в сивия ни ден.
.jpg)
Ум, Природата на Ума
Проверете умението си за концентрация и контрол над ума
„Много често забравяме, че всичко е в движение и непрестанно се променя. Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по близо достигаме до истината за живота и смъртта.
Най-революционната идея на будизма е, че животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална основа на всички преживявания създател на щастие, създател на страдание, създател на това, което наричаме живот и това, което наричаме смърт.
Умът има много аспекти, но два от тях изпъкват особено силно. Първият е обикновеният ум, наречен "сем"(тибетски). Сем е колебаещият се, дуалистичен ум, който може да функционира само по отношение на проектирана, но погрешно възприета външна отправна точка. Той погрешно желае, манипулира, избухва в гняв. Обикновеният ум е непрекъснато променяща се неизбежна плячка за външни влияния, навици, условности.Притежава една фалшива стабилност - удобна самозащитна инерция, наподобяваща камък, спокойствие от вкоренени навици.
Съществува обаче и същинска природа на ума, неговата най - съкровена същност, не подвластна на смъртта и промените. Понастоящем тя е скрита в собствения ни ум ,обвита и обгърната от потока на нашите мисли. Не усвоили способността да се свързваме с нея (не пробуди ли се, не просветлени ), можем да я зърнем за кратко при определени обстоятелства , в момент на вдъхновение.
Как да достигнем до природата на нашия ум? Чрез практика(медитация, дълбоко дишане). Нека решим да променим гледната точка. Учили са ни да живеем живота си , като преследваме своите мисли и планове. Дори когато говорим за „ум” нашите учени изследват това, което си 
въобразяват, че е умът, т.е. разглеждат само неговите проявления. Никой не разглежда основата, върху която възникват тези проявления, това има трагични последствия.
Как бихме могли да променим това? Като се вглеждаме навътре в нашия ум. Вглеждането е леко завъртане на ориентацията, да започнем да търсим истината не навън, а вътре. Всички учения и практики в будизма са насочени към една, единствена цел, да се вгледат в природата на ума и така да ни освободят от страха от смъртта, и да ни помогнат да осъзнаем истината на живота. Духовната истина не е нещо сложно и езотерично - в същност тя е един дълбок здрав разум. Понеже надценяваме ролята на интелекта, сме склонни да вярваме, че за да постигнем просветление, е нужна необикновена интелигентност. Истината е, че много от „умните“ разсъждения могат да прикрият същността. Според една тибетска поговорка :
„Ако си прекалено умен, може и да не разбереш за какво става дума”,друга”хората до такава степен могат да бъдат обладани от собствените си теории ,че да не разберат най-главното”.
В непознаването на в собствената ни природа се коренят всички мъки. Коренът на това непознаване е обичайната склонност на ума ни да се занимава с маловажни неща.
Практикуването на медитация е един от начините да опознаем природата на своя ум.
Медитация, това е състояние освободено от всякакви грижи и тревоги. Все повече се признава за практика , която едновременно достига отвъд религиозните норми и е същност на всички религии. Най-често похабяваме своя живот, като отклоняваме вниманието от собствената ни същност, чрез безкрайна деятелност. Медитацията е начинът да открием себе си, да открием и усетим цялото си същество, да преодолеем закоравелите стереотипи. Целта на медитацията е да ни въведе в това, което сме всъщност, в нашето не променящо се чисто осъзнаване, което е основата както на живота така и на смъртта.”
ТКЗЖС
Истината е една, такава, каквато е...
Проверете умението си за концентрация и контрол над ума
Упражнение: седнете удобно, изберете нещо (дума, мисъл, случка) върху,което да се концентрирате. Затворете очи, опитайте да мислите единствено върху нещото което сте избрали за пет минути …. Още на втората минута, вероятно в главата ви нахлуват и хиляди други мисли.
Това упражнение е точен пример за
умението на ума ни да се занимава с маловажни неща, непознаване природата на ума, неумението ни да достигаме до по-дълбокия смисъл на нещата.
НАИВНО... МОЖЕ БИ НЕ СЪВСЕМ
04.4.05
Душата е от друго измерение, красотата, любовта и чувствата са там,
като огромно вдъхновение, те идват в живота ни понякога, те идват за да ни спасят .
Те идват за да ни покажат,че можем да живеем без лъжа, без злоба, завист и стремления към само материалното в света.Те идват за да ни покажат,
къде и към какво вървим,че може би полезно е понякога да спрем и да се завъртим, да се огледаме около себе си и с усмивка на уста, сърцата си безмълвни да отключим за да допуснем пламъка в тях.
„Ако смъртта не е краят на земното ни съществуване, какво ни остава?!Да започнем да търсим тук и сега смисъла на нашия живот...” „Повечето хора умират, без да са готови за смъртта, така както са живели , без да са готови за живота”
Ще започна тази цветнота, без много излишни думи и емоции. Изложеният текст в уникалното творение на Согиал Ринпоче, сам по себе си дава много отговори, но и провокира безброй въпроси, за хората вечно търсещите духовният смисъл .....
Смъртта е естествена част от човешкия живот и всички ние рано или късно, ще трябва да се срещнем с нея. За мен има две 
възможни отношения към смъртта, докато сме все още живи. Можем да предпочетем да я пренебрегваме изцяло, или да я гледаме лице в лице и да се опитваме да намалим страданието, което тя може да причини.
Когато пристигнах на Запада, бях шокиран от контраста между отношението към смъртта, с което бях закърмен, и това, което заварих. Въпреки технологическия напредък, западното общество не разбира истински смъртта, това, което се случва в смъртта и след нея... На съвременните хора се внушава да отхвърлят смъртта. За тях тя не означава каквото и да било друго, освен превръщане в нищо и загуба. Това означава, че по-голяма част от света живее или в отрицание на смъртта или в ужас от нея.
Други пък гледат на смъртта с някаква наивна, необмислена веселост. Струва им се, че по някаква неизвестна причина, ще я посрещнат без проблеми и че няма за какво да се безпокоят.
Първият от тези два типа хора гледат на смъртта, като нещо, от което трябва да се бяга, а вторият – като на нещо, което само се грижи за себе си. Истинското значение е друго.
Всички велики духовни учения по Света - включително и християнството казват категорично, че смъртта не е краят.
Успях да достигна до извода, че опустошителният ефект на отричането на смъртта се простира далеч отвъд индивида – то засяга цялата планета. Вярвайки, че земният живот, който водят е единствен, съвременните хора са лишени от чувство за отговорност пред бъдещето и нищо не ги спира, когато решат да ограбват планетата, да постигат непосредствените си цели, и да живеят егоистично. Нашето общество е вманиачено, на тема младост, секса и властта, старостта и разложението всячески се отбягват. Старите хора биват захвърлени, след като вече не са в състояние да работят и да са полезни. Повечето са оставяни да умират самотни и никому ненужни.
Не е ли крайно време да се вгледаме в начина, по който се отнасяме към болни от неизлечими болести?
Дори когато умира познат или обичан човек, близките му много често откриват, че нямат никаква представа как да му помогнат. Когато той умре, никой не ги насърчава да мислят за бъдещето му, за това как той или тя ще продължат нататък или как биха могли и за напред да им помагат.
Всичко това показва с болезнена яснота, че сега повече от всякога имаме нужда от фундаментална промяна на отношението към смъртта и умирането.
За щастие нещата все пак започват да се променят. Някои пионери като Елизабет Кюлбър – Рос и Реймънд Муди повдигат въпроса за смъртта и умирането.
Както отчаянието, така и еуфорията от смъртта са погрешни. Смъртта не е нито потискаща, нито вълнуваща, тя е просто факт от живота. Повечето хора умират, без да са готови за смъртта, така както са живели , без да са готови за живота.
Според мъдростта на Буда ние наистина можем да използваме живота, за да се подготвим за смъртта. Не е нужно да чакаме болезнената смърт на някой близък, или да преживеем шока на неизлечима болест, за да се вгледаме в живота си. Нито пък сме прокълнати да вървим към смъртта с празни ръце, да се сблъскваме неизвестното.
МОЖЕМ ДА ЗАПОЧНЕМ ТУК И СЕГА – ДА ТЪРСИМ СМИСЪЛА НА НАШИЯ ЖИВОТ. Можем да използваме всеки миг, за да се променяме и подготвяме за смъртта и вечността – с цялото си сърце, прецизно и в душевен покой.
Будизмът гледа на живота и смъртта като на едно цяло, при което смъртта е нова „глава” от живота. Смъртта е огледалото, в което се отразява целият смисъл на живота ни. ...”Из Тибетската книга за живота и смъртта"
Духът ми все търси
28.04.02
Духът ми все търси, не спира,
препуска свободен във Всемира,
с мислите мой пътува, в сънища цветни танцува
материя сива превръща в огън жарава горяща. Стопля стените с искрите, възпламенява страстта в душите, всеки заспал да събуди, вътрешните сетива да отключи.
