" Ако сбогуването с душата не се състой, ако неуспееш "да пуснеш" човека, с който се
разделяш,нищо не може да функционира отново както трябва.
Споменът ще дойде с присъствието на отсъствието.
 В процеса на скърбене най-важното е да се научим:
**да се  изправяме пред отсъствието на това, което вече го няма,
**да приемем безсилието си пред онова,което се е разрушило,
**да съберем сили, за да понесем осъзнаването на всичко,което не е могло да се случи; това е същността на болката стояща зад една загуба, която нито може да бъде облекчена с настояване за справедливост, нито може да бъде изцерена с поставянето на осъдителна присъда, а може да бъде преодоляна чрез приемане и осъществяване на необходимия катарзис."  

Приемане,но не примирение.
Разбиране,но не съгласяване
Прошка, но не забрава.
Всеки иска да бъде приет, такъв какъвто е,
работейки върху себе си променямеи тези около нас,без нещата да се случва насила.
                                                                                                       "Да продължа без теб"
                                                                                                                         Хорхе Букай
Сюжетът е свързан с раздяла, а не смърт, но има много общо помеджу им.

 В живота има много отвратителни неща.
-Кое наричаш отвратително?
Емоционалността на чувствителните хора.
Какво толкова има в нея?
Всичко: безсилие, гняв, смях, радост, тъга, ярост, всичко уловено от сензитиввността им, което не знаят как да изразят, защото идва и ги залива, в моменти когато най-малко очакват.
- Момент! Спри,и се загледай точно в този момент,дали в него нямаш право на избор?Дали не разпознаваш всички тези състояния?
- Прав си! Имам право на избор, да спра, да ги погледна отгоре, да ги разпозная и различа, и правя това, щом им давам имена.
- Тогава? Къде е проблема?
- Неосъзнато допускам да ме завладяват и усещането да потъваш в негативните от тях е отвратително.
-Тогава!?
-Тогава се заземи, приемай ги, забавлявай се да ги разглеждаш и разграничаваш, определяй ги с имена, ако това ти помага, но знай кога да спреш,да застанеш и да ги гледаш отсрани. Стъпи здраво в материя и върви, без да спираш и да им обръшташ внимание, повече от нужното. Върви без да те е грижа за резултата, върви и постигай без очаквания.Когато имаш цел и посоката е ясна, когато постигаш мечтата в реалност, когато виждаш смисъла дори и да ти изглежда безкрайно безмислено, тогава винаги има смисъл. Защото пътят към целта и начина по който го вървиш е не по-малко важен от самата цел.
- Защо си позволяваш лукса да затъваш в нещо, което наричаш отвратително? Това означава,че отново имаш избор.Не забравяй това! Има хора,които нито осъзнават достатъчно,нито имат право на избор,защото вече са взели решение и поемат отговорността и последствията от него. Или и това ти се струва страшно?
-Хм, страхът е илюзия!
-А,радвам се,че си се сетил и за това. Тя е една от най-парализиращите илюзии. Разпръсни я,поръсвайки я със смелост, вяра и действия, не позволявай бръщолевенията на мозъка да замъгляват, трезвата преценка за реалността.Това е една от задачите ти на тази земя.Да живееш в материя,здраво стъпил на краката си и да не се огъваш пред трудностите.
-И защо казваш, че разпознал ги незнаеш как да ги изразиш?
-Защото е така, или трябва да крещя като изтърван дивак,когато нещо ме е раздира и от нег о сърцето ме боли или трябва да се радвам.
-Защо не го правиш? 
- Защото не е прието.
-От кого?
-От тези наоколо.
-А те какви са?
-Обикновенни хора.
-Именно,виж как сам си отговаряш обикновенни не идеални хора,със своите плюсове и минуси.
-Благодаря ти за уточнението.Важно ми е, значи трябва да намеря решение за самия мен и да работя с него,като го изразявам по моя начин.Тогава прокарвам път сам за себе си, и ако някога друг има нужда от помощ,стига да се намерим,мога да съм му полезен с това.
- Да,точно така...

   Да искаш или да бъдеш?!
В моментите, когато користните желания са по-силни... а мислите прескачат,като обезумели ...неспирно.
Спри!
Излез от себе си, огледай се, дистанцирай се от тялото, от бърборенето на ума си, от егото.
Наблюдавай отстрани, наблюдавай се отстрани, само за няколко минути....озоваваш се в спокойна безкрайност,неограничена свобода, поемаш свежа глътка въздух, изключваш се.
  
След миг.. мислите спират.....желанията изглеждат жалки..ненужни.
Удължавай това състояние още и още,  със секунда, всеки следващ път, тогава Бъденето побеждава искането, а ние доизграждаме себе си.

02.10.2021 Den