7.Осъзнайте,че болестта не е наказание
Според някои целта на всяко страдание е да ни пречисти.Ние до известна степен се извисяваме всеки път, когато преминаваме през страдание било то и под формата на болест за физическото тяло.


8.Търсете възможности да служите.
Смирение,а не примирение. Има много начини да се служи.Един такъв е просто да продължаваме да вършим ежедневните си занимания,но да го правим Осъзнато, с по-развито съзнание в името на нещо по-голямо, по-мащабно, всеобхватно, като вярата в Бога, вярата в доброто на човешката раса.Защото светът изпитва силна нужда от просветени хора във всички области на живота.Служейки ние се посвещаваме на постигането на съзнателен контакт с По-висша сила.Така се превръщаме в проводник на по-висши енергии,които извисяват, вдъхновяват и насочват всички нас.
9.Смъртта, научете се да я приемате като изцеление!
Смъртта е моментът на жътвата за всичко ,което е било придобито в даден живот. Много от нас приемат смъртта на близък като трудна, за физическото тяло на умиращия.Това не винаги е така. По-често трудните аспекти в момента на смъртта се проявяват при оставащите живи,защото именно те, трябва да се справят както с преживяната загуба, така и с промените който тя налага.
 Човекът ,който е починал,често пъти се е намирал  под по-благоприятно влияние в момента на смъртта,което показва, че преходът извън тялото не е толкова травмиращо събитие, а освобождаване и преминаване в друга сфера.
  Дори ранната ,внезапна или насилствена смърт могат да бъдат разглеждани като изцеление, поради това ,че въплатено във физическа форма същество, бива освободено от нелеката задача на земното пребиваване..

  От гледна точка на езотериката убийството и самоубииството се възприемат като погрешни,тъй като преждевременно прекратяват разгръщането на индивидуалната карма, а не защото унищожават живота.
Животът никога не се унищожава, никога не се губи при онова,което  наричаме смърт, МОЖЕМ ДА ЗАГУБИМ само телата си...



С подкрепата на  "Защо това, защо на мен, защо сега", Робин Норууд

....СРЕЩУ ПРЕГАРЯНЕ -3 ...


5. Не съдете своето състояние, нито това на другите
Докато се намираме в това тяло ( инкарнирани, въплътелни в телесна същност) почти е невъзможно да преценим къде се намираме по Пътя на развитие,който е избрала душата ни. Въпреки,че е важно да търсим разбиране,чрез отваряне към него, отношението  ни на преценка към нашия прогрес е неуместно.
Същото се отнася за сравнението с другите.Ние винаги сравняваме несравнимото,когато преценяваме състоянието си от гледна точка на другите,защото не ни е възможно да видим цялостната си картина, а още по-малко тази на друг човек.

Уважавайте това, което другите правят, уважавайте ролята която всеки от вас изпълнява, и помнете,че за да се научите на това ниво е необходим КОНТРАСТ. Понякога този контраст се постига, чрез конфликт и поради това, някой трябва да служи като пречка.
В езотеричен план ние които сме инкарнирани тук на Земята,сме известни като "Лордовете на Непрекъснатата Преданост"- название, което признава смелостта и издръжливостта, изискващи се за да продължаваме по Пътя на това трудно ниво.
Вярвайте,че самият факт,че сме тук, означава,че сме благородни.     6.Избягвайте сантименталността
Развиваики се духовно, ние се научаваме да дисциплинираме нашите емоции, да култивираме безпристрастността си и да разширяваме перспективата си отвъд онова,което е очевидно, непосредствено и лично.
Сантименталността е отдаване на непросветената емоционалност и това отдаване ни вмъква в капана на стереотипите ( по - скоро нещо отрицателно) по които дадена култура реагира на различни събития....


С Вяра, Любов, Търпение и осъзнато отношение всичко се постига !