Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08 07:21 - Пружинката и Огъня
Автор: stroyanovden Категория: Хоби   
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.09 09:32


 O: Здравей!
П:- Здравей, Ти от къде се появи? Как от къде, винаги съм бил тук. 
П: -Как така винаги?
О: Ами така, просто не ме виждше.
П: Така ли? Помня когато се запознахме, после изчезна. 
О; О, не изчезнах,бях другаде, аз мога да тлея,разпалвам, изгарям. Имам мого работа затова от време на време ти се струва ,че изчезвам, а реално винаги съм тук. 
П: Интересно, как досега не  съм  забелязала,че винаги си тук? Защото аз също съм от подвижните, мога да променям формата си, като се разтягам, отскачам, или просто си стоя, зависи къде имат нужда от помощта ми.  Чудно,защо ли се срешаме точно сега,отново?
О: Сигурно, защото имаме да научим нещо един от друг и един за друг.
П: Хъм, струваш ми се много променлив, а искам да имам истински приятел. Ти си Опасен проблясваш, изгаряш и продължаваш.
О: Аа, така ли мислиш за мен? Опасен не съм,  и също искам да имам истински приятел. Вярвам в любовта.
П: Да бъдем приятели тогава?
О: Хайде! П: Мога да пазя тайни.
О: Аз също.
П: Разкажи ми какво си помисли когато се заговорихме първия път? Аз помня,че  тогава ми направи добро впечатление, но беше някак отнесен, сякаш мислите ти бяха другаде. Веднага ме усмихна, но и много ме ядоса с някакво изказване.
О: -Ами и аз те помня, разговорът тръгна приятно и леко. Понеже обичам да събуждам усмивката на лицата (макар понякога това да се случва по-странен начин) тога опитах да се пошегувам, а ти нали си пружинка веднага скочи и ме нахока, но пък  ми допадна, някаква такава опърничава.
П: - Опърничава значи, еее, случва се понякога. Сега за какво ще си говорим?
О: -Ами, няма само да си говорим, ще живеем, няма само да стоим отстрани и да гледаме.
П; - Еее, не се ли страхуваш, че някой може да те угаси?
О; -Офффф, ти пък. Защо да ме е страх? Опитвам да улавям всеки миг, наслаждавам му се тук и сега, а когато свърши понякога сърцето ме боли, но съм щастлив, защото това което съм преживял е било неповторимо.
П; -А, значи трябва да си добър жонгльор и да балансираш добре. Не зная дали съм толкова добър играч?
О: -Какво се чудиш сега? Обичам сладолед в кутия, в нея има точно 20 лъжици, наслаждавам се на всяка хапка. Когато свърши,облизвам кутията и остава само спомена и вкуса в устата ми.
П:- Не се чудя! Обаче така изглежда чиста употреба, за удовлствие, каприз ,а не истинска потребност. Защо се скриваш зад това? 
О: - Зад кое? Не се скривам. Нетръгвай с тази нагласа.И това си има своя чар. Наслаждавам се,без да преча.
П; -Аз също  не се страхувам толкова много, само изглежда така,защото внимавам повече, за всичко. Хубаво е да умееш да летиш, но когато паднеш от високо, боли най -много.
О;- Еее,голяма работа! Ставаш и продължаваш напред!

Така ден след ден О и П започваха да се опознават все повечe,  станаха добри приятели, помагаха си ,смееха се, ядосваха се, от време на време се караха ,после пак се сдобряваха. Опитваха да работят върху трудните страни от характерите си, като ги приемат и/или премоделират, без това да се случва на всяка цена и само тогава,когато истински го искаха сами за себе си.Когато и ставаше студено, Огънчето започваше да тлее малко по-силно от обикновено за да я стопли. А когато то искаше да изпрати нещо важно до някого отново даваше топлинка , която помагаше на Пружинка да отскочи и мигновено да предаде съобщението.
Веднъж Пружинка каза:
- Вглеждал ли си се в имената ни, говорят много, сякаш всичко между нас е предопределено.
О: -Глупости, всичко е в ръцете ни и зависи само от нас. Ние определяме посоката, доколкото това е възможно.


Един ден времето се развали, изви се страшен вятър, Огънчето тлееше,но когато усети порива му, инстинктите му веднага се засилиха и реши да лумне. Започна да се издига в стихията си, рееше се свободно, щастливо и диво...наоколо имаше гора, стари дървета,сухи листа и клони. Вятърът духаше все по силно и това го разпалваше още повече, всичко започваше да гори... започна пожар...силата и яростта му се разрастваха всяка секунда. Огнените езици изгаряха всичко по пътя си...мигновено стигна до домът на Пружинка. Тя не очакваше, в началото започна да и става топло, веднага усети прегръдката на Огънчето, но топлината ставаше нетърпима, не го виждаше, но в един миг започна да го търси, видя го огромен, обсебен от себе си и силата на вятъра.  - Какво правиш Огънчеее, ще изгориш всичко. Огънят не я чуваше, това усещане бе по-силно от него. Пожарът се разгоря със страшна сила и помете всичко наоколо. Стихията му трудно можеше да бъде потушена. След няколко часа, вятъра утихна,  небето се събра и тъмни облаци го покриха. Проблясна първата светкавица. Огънят вилнееше с пълна сила, когато дъждът заваля.  Валя, валя, валя така силно и напоително,че накрая огънят бе принуден да отстъпи. Пламъците му догаряха изнемощели. Нощта премина в битка между стихиите. Останал почти без сили, но  разбрал погрешния порив тласнал го към това Огънчето си спомни за Пружинката. Къде ли беше тя сега, какво се беше случило с нея ? Седнал на огромен камък до купчина изгорели листа  по лицето му закапаха  огромни сълзи, загубих най-добрия си приятел, не помислих достатъчно какво може да донесе поривът ми за свобода .  - Къде си Пружинке?  
- Кха, кха,кха...чу се изкашляне съвсем близо. - Стига плака , тук съм. Стоманата ми не успя да изгори... - Налсаждавахме се на всеки миг, нали?
О:- Да, но бяхме ли заедно? А аз, успях ли да се преборя със себе си и да устоя на порива? А, ти? Защо не ме спря? Защо не чувах нищо и никого?

Това лице е част от целостта ти, винаги ще има среда, която ще провокира появата му, но само ти можеш да го промениш и то ако нистина искаш, живота ще ти предоставя нови възможности под различна форма и така всеки път, докато не се научиш....  

Огънят е сложно образувание, комбинация от излъчването на черните тела, сажди, газ и горими частици, както и от фотонното излъчване на превъзбудените атоми и молекули на газовете. Пламъкът е видимата част на огъня .предците на съвременните хора са умеели да използват огъня преди поне 790 000 години. Според някои изследвания има доказателства за използване на огъня от преди повече от 1 000 000 години.  Когато е неконтролиран, огънят може да бъде много опасен както за живи същества, така и за сгради и инфраструктура
Пружина е просто еластично механично устройство, използвано за натрупване на механична потенциална енергия.Имат способността да се удължават или свиват при прилагане на сила и да възстановяват началното си състояние при прекратяване на действието на силата. По-малките пружини се изработват от предварително закален материал, докато големите пружини (за тежки машини и т.н.), се изработват от стомана, която се темперира и закалява едва след производството.     03.05.2021г. Den
Благодря за урока Ст.Димитров!


Тагове:   пружина,   урок,   огън,   его,   приятелство,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stroyanovden
Категория: Хоби
Прочетен: 158243
Постинги: 118
Коментари: 21
Гласове: 147
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930