С усмивката ти утрото се ражда,
дарява нов живот във пепелта,
на щастието огъня подклажда,
завръща се в душата радостта.

Дочуваш ли щурчето как припява,
във ритъма на твоето сърце,
как слънцето с лъчите си огрява
и милва нежно твоето лице?

Усещаш ли как вятъра обгръща,
снагата ти във своите ръце,
как тихичко магията се връща,
под стъпките на твоите нозе?

Как сутрин в бистри капчици росата,
лицето ти копира пак навред,
как нежно по дърветата листата,
нашепват ти желания безчет?

Една въздишка пълна със копнеж,
поспря до теб, преди да те подмине,
завърна се в сърце обвито в скреж,
повтаряйки си тихо твоето име.