Постинг
10.05.2015 17:09 -
За ленността,нежеланието да полагаме усилия, за безмислието на егото
Автор: stroyanovden
Категория: Хоби
Прочетен: 731 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2015 17:27
Прочетен: 731 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.05.2015 17:27
Работи усърдно днес, Изкарвай честно прехраната си
Бъди добър с другите, уважавай правото им на съществуване Дарявам или получавам ? Ленността и нежеланието да полагаме усилия "изцежда" другите и погубва нас самите.
Необходима е честност и яснота за да забележим тази форма на егоизъм.
Честността и почтеността във всички сфери на живота са акт на даване, особено ако това е съзнателното ни намерение.
"Какво правя обикновенно: давам или получавам?"
Онзи, който дава, е способен и да получава от другите, когато има нужда; не да взима. Получаването също може да бъде акт на даване, когато мотивацията ни е за доброто на другите.
Откритостта и честността по отношение на собствените ни слабости ( без да се превръщаме в жертва) също помага да станем по-силни.
Честността спрямо себе си и другите, себепознанието, реализираното желанието да помагаме носят траен покой и щастие. . Какво се получава обаче, когато се обади егото, чрез склонността да поставяме на първо място собственото си благополучие на всяка цена. Повечето наши негативни реакции и действия са подбудени от нуждата да защитим или задоволим силно изявеното чувство за Аз(его). А егото не е дуго освен външен обект на съзнанието (съзнание = чисто осъзнаване, познание, разбиране), негова проекция. Опитаме ли се да го потърсим задълбочено по време на медитация, също няма да го открием. То не е нито в тялото, нито в съзнанието. Помагани само и единствено да просъществуваме в материя и щом се заземим достаъчно идва времето да бъде изкоренено, поставяйки високо в списъка си с приоритети грижата за света и другите. Без това да означава да ги поставяме на пиадестал или да потискаме собствената си значимост. Не означава обаче и да бъдем горделиви.
Прекалената гордост четсо възпрепятства израстването. Честното отношение към собствените ни грешки и недостаъци ни прави смирени, подтиква ни да се променяме и развиваме.
Почитта и уважението към всички форми на живот означава признаване и насърчаване на техния потенциал, което създава предпоставака за развитие на положителни качества в самите нас и собственото ни усъвършенстване.
Бъди добър с другите, уважавай правото им на съществуване Дарявам или получавам ? Ленността и нежеланието да полагаме усилия "изцежда" другите и погубва нас самите.
Необходима е честност и яснота за да забележим тази форма на егоизъм.
Честността и почтеността във всички сфери на живота са акт на даване, особено ако това е съзнателното ни намерение.
"Какво правя обикновенно: давам или получавам?"
Онзи, който дава, е способен и да получава от другите, когато има нужда; не да взима. Получаването също може да бъде акт на даване, когато мотивацията ни е за доброто на другите.
Откритостта и честността по отношение на собствените ни слабости ( без да се превръщаме в жертва) също помага да станем по-силни.
Честността спрямо себе си и другите, себепознанието, реализираното желанието да помагаме носят траен покой и щастие. . Какво се получава обаче, когато се обади егото, чрез склонността да поставяме на първо място собственото си благополучие на всяка цена. Повечето наши негативни реакции и действия са подбудени от нуждата да защитим или задоволим силно изявеното чувство за Аз(его). А егото не е дуго освен външен обект на съзнанието (съзнание = чисто осъзнаване, познание, разбиране), негова проекция. Опитаме ли се да го потърсим задълбочено по време на медитация, също няма да го открием. То не е нито в тялото, нито в съзнанието. Помагани само и единствено да просъществуваме в материя и щом се заземим достаъчно идва времето да бъде изкоренено, поставяйки високо в списъка си с приоритети грижата за света и другите. Без това да означава да ги поставяме на пиадестал или да потискаме собствената си значимост. Не означава обаче и да бъдем горделиви.
Прекалената гордост четсо възпрепятства израстването. Честното отношение към собствените ни грешки и недостаъци ни прави смирени, подтиква ни да се променяме и развиваме.
Почитта и уважението към всички форми на живот означава признаване и насърчаване на техния потенциал, което създава предпоставака за развитие на положителни качества в самите нас и собственото ни усъвършенстване.
Няма коментари