"Едно от най-големите предизвикателства по време на физическото ни въплащение е това,че Не можем да знаем накъде отиваме,а още по-малко дали ще пристигнем там, или не.
В този критичен повратен момент, когато сме най-осъзнато интроспективни ( с поглед обърнат навътре), най-чувствителни и най-обезпокявани от собствните и на другите страдания, ние трябва неспирно да се борим не само с трудните външни условия, с които се сблъскваме, но и с всичките си съмнения и страхове.


 Защо ще попитате всичко трябва да бъде толкова трудно? Защо трябва загадката и сляпото опипване за посоката да се прибавят към нашето бреме?.
 През такива периоди много от нас търсят съвета на медиуми, астролози, и други хора опитни в изкуството на предсказанието. Дали получената информация е точна и помага зависи от няколко фактора:

- умението ма медиума

- нивото на нагласа през този ден

- енергийното настройване между нашите Водители и Водителите на медиума ( защото при едно добро предаване на информация всичко което нашите Водители могат да съобщят на Водителите на медиума, после ни бива "предадено/преведено" от медиума)

  - от това дали духовното развитие на медиума може да възприеме духовното послание,което ни се изпраща, дали сме дотолкова заплашени от някоя част на гаданието, че го изопачаваме или не му обръщаме особено внимание и, накрая

- дали вече е дошло време да узнаем повече.


Когато бях на 35 и преминавах през най-невзрачния си период за пръв път посетих  медиум.Тя гледаше на таро и бе удивително точна. В продължение на месеци наред, всяка сутрин докато се приготвям за работа слушах касетата със запс на сеанса ни, зашото обещанието и ,че нещата ще се подобрят ме крепеша, докато колелото на съдбата се завърташе в по- благоприятна посока.

 Когато на 42 се озовах без ясна посока пред себе си, след като бях изоставила повечето от целите, които бях преследвала и постигнала, аз отново потърсих помоща на медиум. Но никои не успя да ми направи точно гадание. В отчаянието си се захванах да изучавам астрология,хиромантия, таро,надявайки се по този начин да разгадя загадката, която изживявах.Тези средства ми помогнаха да започна да мисля в символи, да изостря интуицията си, да разбера децата си и всички свой по-значими взаимоотношения в много по- дълбок план,отколкото това бе възможно с познанията ми по психология.Научих толкова много неща,че накрая целият ми възглед за живота се промени. Въпреки това търсените отговори за ситуацията в която се намирах, продължаваха да ми убягват.



 Оглеждайки се назад сега разбирам, защо всяка врата трябваше да остане затворена за мен през всичките тези години.Само по този начин моето отчаяние можеше да мотивира търсенето на разбиране, а нетърпението и самоволието ми бяха укротени с течение на времето. Ясно бе,че и всеки от медиумите с които се срещах неможеше да улесни с нищо трудния преход. Ако това бе направено, то би попречило нанеобходимия процес.

 Когато търсим ясно разбиране за плановете на душата ни по-време на сегашната ни инкарнация, когато искаме да раберем по-добре и да подпомогнем Божията воля,  би било възможно (а и да ни бъде разрешено) да прибегнем до помоща на хора занимаващи се с окултизъм. Но когато се  опитваме да използваме собстените си или други дарби и окултни сили за да се отдаваме на самоволието си, ние се излагаме на опасността да отложим, вместо да улесним просветлението си. Разбира се нетрябва да забравяме,че има моменти в които никой, колкото и надарен да е той, не може да ни помогне да погледнем в бъдещето, защото нашите надежди и страхове са ни потребни.Те оказват своето влияние върху нас, задълбочават нашия характер и помагат на съзнанието ни да съзре.

Да трябвя да вървим към живота "сляпо"или въобще да не го правим, защото ако знаем бихме се съпротовявали. Бихме се опитвали да заобиколим болезнените епизоди, да избегнем трудните взаимоотношения, да предотвартим катастрофите. И бихме се съпротивявали, заобикаляли, предотвратявали, избягвали собствената си еволюция, осъществявана тъкмо чрез тези преживявания и начините, по които би трябвало да се променим за да се приспособим към тях.  Когато предварително знаем изхода от някоя предизвикателна ситуация, тогава изчезва подтикът да се развиваме.
По пътя към знанието обаче Ние можем даизползваме всички полезни средства които биха ни дали сила:
- молитва
- медитация
- духовна дисциплинираност
- просветителска литература
- група хора, които имат проблеми сходни с нашите
 И можем да си повтаряме,че във всичките си борби в живота, във всичките си сражения с нашите съмнения и страхове, дори когато си мислим,че пропадаме в нещастието си, ВСЕКИ НАШ ОПИТ ДА НАМЕРИМ ПЪТЯ НИ ИЗДИГА ДУХОВНО И ДОКАЗВА НАШИЯ ГЕРОИЗЪМ..."
                                        Робин Норууд  "Защо това, защо на мен, защо сега"