Светлината на Еволюцията
Всяко развиващо се човешко същество се разглежда като мъничка, но значима и необходима част от човечеството, което само по себе си е една развиваща се цялост.Тази еволюция настъпва, когато всеки от нас допринася с нарастващата си способност да задържа светлината
Когато достигаме по-голямо със-знание всяко от енергийните ни тела - физическо/етерно, емоционално/астрално, нисше и висше ментални - излъчва по-ярко сияние.
Това излъчване настъпва поради факта,че по-висшата мисъл довежда до рафиниране на всички степени на материята, били те плътни или фини, като създава повече пространство между частиците. Това пространство между отделните частици се изпълва със светлина.
Всяка еволюция е свързана със способността да се задържа светлина.
Еволюцията НА ПЛЪТНАТА ФИЗИЧЕСКА МАТЕРИЯ Е е ЕДНА ОТ ЗАДАЧИТЕ при инкарнирането на човешките същества.Когато нарастващото ни съзнание довежда до рафинирането на клетъчния, молекулярния и атомния материал на нашата плътна физическа обвивка,ние влияем върху тази еволюция.
Постигайки по-голяма хармония с душата си, ние служим като все по-съзнателна част от моста, който душата образува между плътната физическа материя ,която обитаваме и духа.Този дух е нашия Първоизточник, както и Първоизточникът и всяко проявление.
Едно от нещата, което трябва да свършим тук на Земята, е да придадем повече съзнание на физическата материя или да изкупим нейния грях, ако предпочитате.
Затова всеки път когато преживяваме страдание, важно е да се запитаме дали това ще допринесе за по-дълбокото разбиране,а оттам и за по-голямо просветление?
Ако задаваме този въпрос от достатъчно широка перспектива и с достатъчно голяма безпристрастност,отговорът винаги ще бъде "Да"
Да, на живота
Да, на нашите борби, трудности, разочарования, предизвикателства
Да, на нашите уроци, възможности, победи
ДА НА ВСЕ ПО-СИЛНАТА И ЯРКА СВЕТЛИНА , КОЯТО РАЗПРЪСКВАМЕ !
Робин Норууд "Защо това,защо сега, защо на мен?"
Защо ни се струва,че по-мъчителните моменти в живота ни са повече, от възторжените?
Така е,защото сме склонни да запомняме времето на страдание по-дълго и по-ясно,отколкото тези на радост.
Въпреки това радостта и страданието не са толкова противоположности, колкото състояния, съществуващи в спираленконтрапункт едно на друго - мъката води до разбиране, разбирането до радост, радостта изцелява въздействието на мъката, която е донесла разбирането и...
Ако разделим спиралата на сектори можем да кажем, че просветлението настъпва чрез нещастието, а изцелението идва чрез радостта.Те са свързани в един цялостен процес,които дава възможност да възстановим равновесието и да напредваме.
Робиин Норууд
Безпристрастен е различно от Безразличен
Може би сте открили,че сте по-способни да понасяте собственото си страдание, отколкото това на някой близък. Изправени пред трудностите на другите, всички имаме нужда от опорни насоки, помагащи ни да избегнем сантименталността, докато култивираме в себе си безпристрастността.
Безпристрастността не е хладно безразличие.
Безпристрастен по-скоро означава да не изпитваш нужда, засщягаща даден човек или ситуация.
Когато съумеем да овладеем собствената си ( егоистична ) необходимост за освобождение от своя дискомфорт, предизвикан от състоянието на друг човек, тогава можем да предложим ОБИЧ на изпитващия страдание. А ОБИЧТА не е снатимент или емоция, а дълбоко ниво на разбиране и приемане.Нищо не подпомага истинското изцеление по-добре от атмосферата на това много високо ниво на обич.
За да помагаш:
- не трябва да изпитваш нужда
- да признаеш, че си проводник на сила с по-висш източник
- да вършим работата си любов, да сме посветени с обич на идеята за изцеление
- да полагаме грижи без да очакваме конкретен отговор или резултат
- да приемем,че несъзнателно хората знаят причината за своето състояние
- да сме наясно с времето за трансформация
Из "Защо това,защо сега,защо не мен"
Робин Норууд