На всяко ниво, но особено в годините на зрелостта, се редуват моменти на спокойствие, щастие, травми,болести, финансови затруднения,. Преживяваме и инертност и депресии, провали или постижения, както периоди на застой или оцеляване . Всеки се е сблъсквал с тях в една или друга степен. Когато сме по-млади емоциите, отминават бързо, но в зрелия живот, когато егото е вече пробудено, те са устойчиви. Чрез тях се изпитва умението да запазим баланс между интилигентната интуитивна природа на душата и праволинейния рационализъм на ума.

 Интересни са ми периодите на застой.Тогава всичко изглежда безсмислено.Сякаш се намираме в пустош,без никаква надежда за промяна.

Отговор за тях,  ми дава Силвия Браун

„Вместо да гледаме на тях като отрицателни преживявания,бихме могли да гледаме на тях като отдих от натоварения график на живота.Ако сме умни ще забавим темпото за миг и ще изясним какви са приоритетите ни, дори ако трябва да се откажем от неща, без които мислим,че не можем.

Помнете,че когато преживяваме депресия инертност или дори смазващо еднообразие, в същност се научаваме на всички онези трудни неща, които не искаме да усвоим – търпение, толерантност, оцеляване, издръжливост, духовно знание.Никой от тези моменти не е маловажен,защото те водят душата към усъвършенстване.“

Периоди, за мен означава процеси с начало и край.Започват и свършват.Въпросът е как ще решим да преминем през тях