ВСЕКИ САМ  ЩЕ ОТКРИЕ УНИКАЛНАТА РЕЦЕПТА ЗА СЕБЕ СИ!
Стрес, страх, монотонни, ежедневно повтарящи се действия, шефове които дишат във врата и други не балнсирани хора опитващии да проектират върху вас собствените си проблеми...

ВРЕМЕ Е ДА СПРЕМ ДА БЯГАМЕ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ,  ДА  СЕ ИЗПРАВИМ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С ТЯХ И ДА ЗАПОЧНЕМ ДА ГИ РАЗРЕШАВАМЕ!

"ТРЯБВА = НА ВСЯКА ЦЕНА" Е ПЛОД НА МАТЕРИАЛНИ СТРЕМЛЕНИЯ, ОПИТ ЗА НАГНЕТЯВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕ или
"ТРЯБВА"  е опит да побутнем себе си (или нас да побутнат) за действия.

ВАЖНО Е ДА СЛЕДВАМЕ ПОТОКА НА СЪБИТИЯТА БЕЗ СТРЕС И ИЗПАДАНЕТО В КРАЙНОСТИ, ЗАТОВА..........
ПРОСТИ, СМИРИ СЕ И
ОПИТВАЙ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ДА СЕ ИЗКЛЮЧВАШ,
ВСЕКИ ДЕН,
ДА СЕ ИЗКЛЮЧВАШ ОТ ВСИЧКО,ОТ ЗАОБИКАЛЯЩАТА ТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ,  ЧРЕЗ НЕЩО КРАСИВО, ПОНЕ ЗА 10- 15 МИНУТИ ВСЕКИ ДЕН....



МУЗИКА, ТАНЦ, СПОРТ, МЕДИТАЦИЯ, РАЗГОВОР,ЗАЩО НЕ И СЕКС ИЗПЬЛНЕН С ЛЮБОВ
Това от мен,....... а по-надолу..........


Уникалната Робин Норууд в "Защо това, защо сега, защо на мен" говори за целостта на човешкия вид разграничавайки потребностите и стремленията на  физическата и духовната ни същности.Описвайки няколко насоки за преодоляване на трудни моменти в живота ни, вдъхва искрица надежда,вяра и оптимизъм,че няма невъзможни неща.
1.Опитайте те се да откривате дара в нещастието
Всеки проблем е задача поставена от вашата душа.Поради това трябва да признаете,че всеки проблем и препятствие служат на определена цел и е нужно да се съобразявате с това и да потърсите какво би трябвало да научите.Опитайте да следвате мъдростта на цар Соломон: "С всичко придобито се стремете да придобиете разбиране". Направете това разбиране цел на вашето търсене и вярвайте, че ще бъдете възнаградени.
2.Опитайте да не се отдавате на съжаление.
На мнозина се струва,че част от последното е оправдано, имайки предвид всичките ни страдания. Оправдано ли е  обаче самосъжалението да  се превръща в навик? Веднъж установен той ни осигурява съблазнително извинение за последващите ни подвеждания. Отдаването на самосъжаление е мощна бариера пред духовното ни развитие..........

което си написала е много вярно. Аз релаксирам сутрин, когато пътувам в автобуса и съм сама. Тогава ми хрумват нещата, които пиша или просто отивам в други светове. Обичам да пътувам, пътувам, чувствам се безгрижна, свободна и волна като вятъра.
Всеки трябва да открие или сам да създаде своите моменти на щастие.