Старостта!
Този враг е най-жестокият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.Това е времето, когато човек няма повече страхове, не го пришпорва яснотата на ума. Това е времето, когато цялата му сила е под негова власт, но и когато изпитва непреодолимо желание да почива.
Ако се поддаде изцяло на желанието си да се отпусне и да забрави, ако се успокои в умората си, ще е загубил последния рунд и неговият враг ще го превърне в немощно старо същество. Неговото желание да мине в отстъпление ще вземе връх над цялата му яснота, над силата му и над неговото знание.Но ако човек се отърси от умората и изпълни своето предопределение, той ще може да бъде наречен човек на знанието, макар и само заради онзи кратък миг, в който успее да отблъсне своя последен, непобедим враг. Този миг на яснота, сила и знание е достатъчен.
Из „Учението на Толтеките“ - Афоризми
Ще бъде истинска сила.От този момент ще знае, че силата, която е преследвал толкова дълго, най-сетне е негова. Човек може да прави с нея каквото поиска. Неговият съюзник е под негово разпореждане. Правилото е неговата воля. Той вижда ясно всичко, което е около него, но същевременно се е изправил срещу третия си враг: Силата!Силата е най-могъщият от всички врагове.
И естествено най-лесното нещо е да и` се отдадеш, а и защо не, щом като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар.На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката.
Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.•
Човек, победен от силата, умира, без да е осъзнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.След като веднъж един от тези врагове надвие човека, той не може нищо повече да стори. Щом веднъж човек се е предал, той е свършен. •
Човек трябва да осъзнае, че силата, която на пръв поглед е спечелил, не е негова. Той трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си.
Така ще е победил и третия си враг.
Дотогава човек ще е достигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: