Бъди благодарен днес

Всички виждаме външния свят в различна светлина. Всичко наоколо сякаш се променя в зависимост от състоянието на съзнанието ни. Реално външният свят не се променя (толкова бързо, че да не успеем да се приспособим към случващото се), променя се отношението, със-знанието (ум и знание за нещата, пречупени през собствената ни система от ценности)  ни  към него. Осъзнатото отношение към случващото се в момента , е ключ към вътрешно удовлетворени и мир. Пълното достигане до това състояние идва с благодарността към всичко, което ни се случва ( „добро“ и „лошо“). Култивирането на благодарност към другите и света е, като да съберем истинско  съкровище в съзнанието си. Благодарение на него умът се намира в спокойно състояние, светъл и позитивен, така могат да бъдат предотвратени депресии и униние, когато се намираме в трудна ситуация.

"Проблемите" са просто предизвикателни обстоятелства пречупени през призмата на негативно настроения ум. Когато развиваме чувство си  на признателност, намаляваме негативизма си, съответно намаляваме и проблемите си! Признателността е качество на щедро съзнание.Когато ценим,себе си и живота си,обичаме и ценим и другите.

 Склонността да се наслаждаваме на даровете и благата на живота, вместо да се взираме в проблемите си, поражда удовлетворение.То ни помага да живеем спокойно и в мир със себе си сред множеството капризи на съдбата. Вътрешното удовлетворение прерязва от корен, много от ежедневните ни проблеми. То е антидотът на желанието да имаме всичко онова, с което обвързваме щастието си, и опитите да избягаме от нещата които не ни харесват;

Скромен и мъдър път към вътрешното щастие...

26.04.2015

Toчно днес, не се тревожи !

Toчно днес, не се тревожи !

 Някога тревогите да са решили проблем? А животът ни е пълен с тревоги:

 

От дребни ежедневни притеснения, до дълбоко загнездени трайни страхове за здравето, кариерата, взаимоотношенията. Други преживяват трудни събития или са обременени от чувство за вина. Много от тези проблеми са извън непосредствения ни контрол. Бъдещето е несигурно и рядко нещата се получават така, както очакваме.Пилеем голя част от времето и енергията си, носейки  тежестта на миналото,тревожейки се за вероятното бъдеще: толкова голяма, че пропускаме настоящето !

Учейки се да приемаме нещата, които ни се случват, макар и болезнени, ние можем да се освободим от миналото. Когато сме доволни от живота си такъв, какъвто е се предпазваме от безмислени купнежи и неудовлетворение по отношение на настоящето и тревожността за бъдещето. Тези простички мисли създават усещане за покой и свобода, а когато съумеем да ги почувстваме дълбоко в себе си, ни позволяват да се отпуснем и да се радваме на живота. Колкото по - спокойни и доволни сме, толкова повече се доближаваме до истинската си същност, в която стресът не съществува

Необходимо ли е да се тревожим за проблемите на другите? Това помага ли им наистина? Или на някакво по-дълбоко ниво намалява способността им да се справят?

ИСКРЕНАТА УВЕРЕНОСТ В СПОСОБНОСТТА НА ДРУГИЯ ДА ПРЕОДОЛЕЕ ТРУДНОСТИТЕ Е МНОГО ПО-ПОЛЕЗНА ОТ ТРЕВОГАТА. Разбира се,ние можем да сме загрижени за тяхното благополучие, и това да ни подтикне да им помогнем. Каква е разликата между загриженост и тревога? Загрижеността е благотворно състояние на ума ,което води до активно желание за помощ.Тревогата ни въвежда в негативни егоцентрични порочни кръгове.                                        

Дейвид Венсел
 

Точно днес не се гневи !

  Какво е противодействието на гнева ?



Търпимост, Смиреност, Самоконтрол



Много хора разбират търпимостта,като неприятно стискане на зъби, но в действителност истински търпеливото съзнание е способно да приеме затрудненията, като в същото време остане спокойно и щастливо. Това невинаги е лесно, особено, когато намираме оправдание за преценките си в "погрешното " поведение на другите. Колкото и справедлива да ни изглежда позицията ни, истината е,че гневът и раздразнението са неприятни състояния. Ако някой ни е наранил, защо ние самите да се нараняваме допълнително с гняв ? Имаме избор!
Гневът може само да задълбочи конфликта.Търпимостта и разбирането,използвани в правилния момент, могат да спомогнат за активното преодоляване на конфронтацията и да съдействат за постигането на компромис.
Търпимостта не означава потискане на гнева. Последното може да доведе до негодувание, горчивина, и свързаните с тях физически заболявания в бъдеще. Търпимостта и прошката са средния път между крайностите на потискането и разпалването на гнева. Практиката на търпимостта е дълбоко преобразяващ процес. Създаващ спокойно и стабилно съзнание, позволяващ да се освободим от негативизма, който възниква в ума ни, без да затъваме в свързани с него мисли и емоции. Търпимостта също така ни дава вътрешно пространство и яснота да преценяваме реакциите си преди предизвикателни ситуации.
Култивирането на търпимост означава да приемаме и преобразуваме ежедневните раздразнения и трудности в стъпки към удовлетвореност и вътрешно доволство. Когато вървим по този път можем да помагаме и на другите. По принцип се опиваме да избягваме раздразнение, но когато провокацията се появи, деликатно, с повече решителност можем да се научим да се отпускаме, и приемаме шанса да упражняваме развиването на спокойно съзнание в ситуации на "изпитание".
  Гневът е най-пагубната сила позната на човечеството.Трябва да не допускаме, тя да ни води.Когато сме под влиянието му губим контрол над мислите и действията си. Гневът причинява неприятности, а гордостта (Егото) не ни позволява да се измъкнем. Затова  трябва всеки ден да работим върху самоконтрола, спокойствието и удовлетвореността си.
  Дейвид Венсел