Свързани ли сме помежду си? Как става това свързване?

Начини много и различни. В основта на процеса е обменът на енергия помежду ни, във всичките му проявления. Как може да бъде обяснен този обмен, накратко -определят ни като живи същества т.е  трептящи ( излъчващи и приемащи) вибрационни полета, върху които може да бъде въздействано по много начини, както в положителна, така и в отрицателна посока.Твърдението може да бъде доказано, разглеждайки законите на квантовата физика. Насока за това ми даде книгата на Дийпак Чопра "Спонтанно удовлетворяване на желанията".



Как ние хората можем да се свързваме помежду си, така че да активираме високите проявления на нашата същност.

1.Свързване чрез Любовта, във всичките и измерения. Още от самото начало на идването ни Земята, как бива посрещнато новороденото? Обградено е с много топлина, любов и приемане, които би трябвало да бъдат налични още в утробата на майката. Чела съм  за редица изследвания направени при новородени лишени от родителска грижа още след раждането.Резултатите са повече от трагични, такива деца трудно се задържат седнали, проговаря и прохождат по-късно.



2. Свързване чрез изкуството във всичките му форми и проявления - рисуване, музика, писане( проза, поезия), кино, и всякакъв вид ръчна дейност. Всичко това се ражда от положително заредените ни мисъл форми и бива претворявано в материя.Така създадения готов продукт ( книга, дърворезба, филм, музикално произведение) бива излъчен сред повече хора и съответно бива възприет от тези до които достига.Затова е важно да е зареден с положителна енергия и да носи такава информация.
3. Свързването ни на физическо ниво- чрез плътта.Това е вид обмена на енергия чрез Любовта в секса. Не,че когато правим секс не обменяме енергия, но когато там се намеси и Любовта, нещата изглеждат по-различно.
4.Свързване чрез думите- речта, това което говорим, казваме и това което чуваме, не просто слушаме. Доста силен информационен канал. Точно за това се опитвам да внимавам какво казвам, как го казвам и на кого го казвам. :0)
Чрез думите могат да излеят кофа помия върху ти, но могат и да те достигнат с @--)--,-- разбиране.

 Темата за смъртта е интересна и обширна и има много аспекти.Собствената ни смърт, смъртта на домашен любимец, смъртта на близък човек, смъртта като край на един процес и начало на нещо ново в живота ни. В това видео ще насоча вниманието ви върху темата за смъртта на близък човек.
Тук се повявяват въпросите за избора (преминаваме през болката,но избираме колко дълго да останем в страданието), за приемането,за собственото ни съхранение, за докосването до онова, което не познаваме по-трудния начин и нещо много важно,това че не знаем за нещата отвъд живота, не означава, че те не съществуват и трябва да бъдат отричани.




Ще се радвам, ако то помогне на повече хора да разберат и осмислят ( доколкото е възможно) този процес на преход. Тук, представям на кратко три книги със съдържанието на които имах нуждата да се запозная през различи периоди от време от 2013г. до 2020г. Давам си ясна сметка, че при следващия им прочит ще откривам в текстовете нови неща.
1."Тибетската книга за живота и смъртта" -Согиал Римпоче.Това всеобхаватно произведение ни отвежда на едно интересно пътуване към дълбоките и неразбрани от западната култура истини за смъртта във всичките и проявления. Книгата е ценна с това,че ни показва различната гледна точка за смъртта, осмисля разбирането ни за нея, в една друга светлина,описва дълбочината и смисъла на този процес.Показава различния начин за възприемане на смъртта от хората в източните и западните клутури.



2. "Пътят на сълзите"- Хорхе Букай.  Книгата ясно описва етапите през които преминават близките на починал човек.Казава ни ясно,че смъртта е процес,а щом има процес, то той има начало и край. Даде ми ясни индикаций в кой от етапите човек може да се задържи по-дълго и защо трябва да се опитва да го преодолее.

3. "За смъртта и умирането"- Др. Елизабет Кюлбер Рос, говори за нуждата от комплексна грижа на лекари, медицински сестри и психотерапевти при работата с терминално( неизлечимо) болни пациенти и защо това би облекчило поне малко старданието им.
Темата загатва и много други, въпроси: за страха, правото на избор, нужни ли са болката и страданието и много други.

Отговорността на родителството

„Възпитанието е като работата на майстора занаятчия, бавно и трудно.

Изграждането на ценности чрез възпитанието не трябва да се противопоставя на добрата професионална подготовка. Възпитаваме тялото на нашето дете и знанията му, но полагаме ли грижи за възпитаване на разума, волята, чувствата му ?

Децата се нуждаят от насока и авторитети.Те трябва да търсят идеалите на равновесието, благородството и отговорността. Един от важните за възпитание начини, е този даден в семейна среда. Взаимната обич между родителите и тяхната обич към децата, възпитава чувствителността им.“

По време на детството и юношеството осъзнато или не съвсем децата възприемат модели на поведение, които по-късно използват в живота си. Затова е толкова важно какъв пример даваме с поведението си на родители.

За възпитанието на нашите деца сме отговорни първо ние, като родители, едва после хората във всички учреждения и институции, в които те попадат.

 

Мислите ни са резултат и отражение на света около нас и в самите нас. При възникнал проблем, започваме да мислим как да го разрешим. Решението се свързва с действие, когато действието се забави, първо се появяват проблеми на физическо ниво, после има опасност да зациклим в негативното състояние за по -дълъг период от време. Какви са проблемите на физическо ниво: нервно напрежение, конфликти с околните, викове, непрекъснато сърдене, неодобрение и др. По-този начин напрежението може да бъде разтоварено частично, но  същността на проблема остава.

 Защо остава?

1.Защото не сме изяснили пред себе си, коя е причината да се чувстваме по-определен начин. Ако сме я изяснили и все още се чувстваме зле, значи трябва да я изговорим. Изговарянето играе ролята на действие (мисловно действие), което помага тапата на бутилката с напрежение да бъде отпушена.

2. Когато отговорите не идват, а са там някъде и чакат да бъдат открити. Говори със себе си, с приятел, с някого за когото знаеш, че ще те разбере или поне ще опита, да бъде съпричастен с изживяванията ти.

3. Говори, говори, когато ти е най-криво, когато усещаш вътрешно, че всичко в теб ще се взриви.

4. Търси пътя към другите с думи и действия, престани да се криеш зад ежедневните битиини проблеми. Престани да натякваш и да проектираш собствената си неудовлетвореност върху останалите. Изправи се и изговори високо и ясно причините които те карат, да се чувстваш зле. Изговарянето им ще ти донесе отговорът които търсиш. Ще те накара да се огледаш, да се погледнеш от високо и да разбереш. Кажи нещата директно, такива каквито са за теб, така както ги чувстваш, кажи ги директно. Това пести време, дава бързо решение, помага да разбереш, че наоколо не е толкова черно, колкото го виждаш в мислите си.

И…. не, не си мисли, че някой  специално ще дойде, като от вълшебна приказка, директно ще те усети и ще те  попита, как си, има ли по-дълбока причина, която те кара да реагираш така остро и да се затваряш в себе се. Дори и да го има :), ще се появи, но щом усетиш, че те е усетил инстинктивно, първото нещо, което ще направиш е да го прогониш, защото егото ти ще се обади. Тогава…..

започни да действаш,

 но в действията си бъди различен. Различен от изграждания с години стереотип на поведение. Само това е пътя да победиш егото, и да постигнеш хармония със себе си и света.

Досегът ни до началото на живота в материя ( чрез РАЖДАНЕТО) и края му ( чрез СМЪРТТА) ни дава опитността, от която душата се нуждае за да продължи обучението си. Двете състояния са ПОРТАЛИ към друго измерение. Те одухотворяват по уникален начин.


Едното чрез радостта, другото по пътя на болката.

Раждането дава-съживява, приема, осмисля, умилява, облагородява, смекчава.

Смъртта привидно отнема, но и дава, дава ново осмисляне чрез страданието.

 Дава смирение, чрез скръбта. Приемане чрез разбиране на тления край.

Двете състояния бележат откъсването и едновременно с това завръщането на душите ни към истинското начало на всичко- Източника на сътворение.

Миговете в които сме участници, в едно от двете ни прави истински човеци.

Чрез повторение на мислите невъзможното може да стане възможно посредством намерението намиращо се в безкрайното поле на чиста потенциалност.

 Във физиката една вълнова частица в ненаблюдавана кутия е едновременно вълна и частица. Тя започва да приема определена форма само след като бъде наблюдавана. В момента на наблюдение нейната идентичност е чиста потенциалност.Тя е и вълна и частица съществуваща само във виртуалния свят. След наблюдение или измерване потенциалността се срива или до вълна или до частица. Това е чудото на квантовия свят ,едно нещо може да съществува в повече от едно състояние по едно и също време. В този момент двете възможности съществуват в едно и също време. Всичко зависи от вида на наблюдението което правим. То превръща възможността в реалност.

 

Полето на чиста потенциалност е нелокализирано и неможе да бъде изчерпано.Проникването в тази потенциалност е онова, което ни позволява да вършим чудеса.Как ? С мислите, молитвите, намеренията, вярата,действията си.

Този принцип работи във всички сфери от живота ни.Имате намерение. Какво е намерение? Начин да изпълним определена наша потребност.Потребност от всякакъв вид материална, духовна. По точно казано намерението е мисълта, която имаме и която ще ни помогне да запълним своята потребност.

При повтаряното намерение моделът в полето от чиста потенциалност има по-голяма вероятност да бъде сведен в посоката на вашето намерение и следователно да се прояви като физическа реалност.Това създава илюзията за лесно, трудно, възможно, невъзможно. Ето защо, ако искаме да се освободим от баналното, трябва да се научим да мечтаем и мислим невъзможното.

 Само чрез повторение на мислите невъзможното може да стане възможно посредством намерението на нелокализирания разум.

Съзнателни същества с искрена същност

 

Мълчаливо съзерцание ме отвежда в пространства без категория „време“.

За всички онези крехко-силни, впечатлителни мечтатели с души търсещи обич, нежност, разбиране, светло – трептящи.

За онези чувстващи се неразбрани от близки до сърцата им хора.

За онези посрещащи с ведра усмивка елементаризма на ‚“пораснали“ други.



Дерзайте!

Крещящата грубост, суетността на дребните, гладни душици ще са ваш спътник до края на дните, но знайте надежда винаги има.Тя вечно живее, в очите на дете, в идваща пролет, в разцъфващо цвете, в духовния свят, ако имате досег.

Вяра също е важна, сами не сме, много от нас има, и всички работим, работим усърдно, за създаване на съзнателни същества с по-искрена същност.

          

Колко се събудиха внезапно около 04:00- 4:30 българско време ?

 

„Силно земетресение разруши сгради в Централна Италия през изминалата нощ и взе десетки жертви.

 

По данни на американските сеизмолози трусът с магнитуд 6,2 е бил с епицентър близо до град Норча, област Умбрия, в 04:36 ч. българско време, 4 км под земята.“

                                                                                                                   Vesti.bg

Свъразни сме помежду си, независимо от разстояния и територии,

Много повече от колкото предполагаме, много повече………….

 

Изпитанията ни докосва до болката,

До гневът,

До отчаянието и сълзите,


До умората,


Но никой не може да ни отнеме, любовта и страстта към живота, радостта от малките неща, когато си позволим да ги допускаме в живота си.

Конртол - Колкото повече се стремиш да конртолираш, толкова повче ти се изплъзват

Затова:
Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe!

Сливай се с потока на живота,

слушай интуицията си,

доверявай се сетивата си.



 
   
 

Независими

Непреклонни пред трудностите, смели
Оптимисти

Великодушни
Уверени

Щедри

Умеят да развеселяват

Предани приятели