Припомням нещо, което намирам в текст на изключителен автор. Понякога го забравяме,понякога не умеем да разграничим двете понятия.

" От незапомнени времена смъртта, промяната и загубата са дълбоко свързани с щастието и пълноценния живот.
  Защо понякога оставаме закотвени в онова, което вече не ни трябва или ни е напуснало?
   Постъпваме така, защото част от нас, не се доверява на силата ни, опитва се да ни убеди,че не сме способни да изтърпим никакво страдание или,че не бихме понесли болката. 
Страданието означава да хронифицираме болката.Означава да превърнем отделния момент в състояние: да се вкопчим в спомена за онова, което оплакваме, за да не спрем да страдаме по него, за да не го забравим, за да не се откажем от него и да не го изпуснем -ето защо използваме страданието, като негов заместител.  В този смисъл страданието винаги представлява нездрава лоялност към нещо, което отсъства. То е като пристрастяване към нещастието, като бягство от "най-лошото", при което човек избира онова, което е "по-лошо" от "най-лошото". Страданието води до застой, то е гръмогласно и ексхибиционистично, не иска да си тръгне и настоява за компания- не защото търси утеха, а зашото има нужда от свидетели.
  Болката, от друга страна е мълчалива,самотна, приемаща. Болката означава да сме в контакт  с онова, което чувстваме, с липсата и празнотата, причинена от отсъствието. Страданието пита " защо?", макар да знае, че никой отговор не би му донесл утеха; Болката няма нужда от въпроси.
Най- важната разлка между тях, е че болката има край, докато можем  да изберем страданието никога да не свърши. Вкопчваме се в неща,които някога са ни спасили и не дръзваме да ги пуснем,понеже не знаем...вярваме ,че когато нямаме нищо, над нас тегне заплаха, без да съзнаваме, че така сами започваме да градим нов път.  Проблемът се състои в неумението да започваме и приключваме ситуациите. А истината е,че придобиването и загубата са част от нормалната динамика на нещата.

Осмелявайте се да изживявате нови неща.
Единственият начин да се освободим от скръбта,е като я изживеем и се насочим към нещо различно.
НЕ СЕ Страхувай- уверявам те,че можеш да понесеш болката,БЕЗ ТЯ ДА ТЕ РАЗРУШИ.Осъзнай,че стига да решиш, ще бъдеш способен да излезеш от всяка ситуация и от всяка връзка".
   Хорхе Букай " Трите въпроса"

Носиш Вятъра в себе си...
не усещам кога точно идва...но полъха му ме понася неусетно...и ме завърта омайващо,
особено, ако е от онези пролетните ветрове....
измива студа,
разтопява леда...
носи вкуса на новото,
аромата на свежото,страстта на неизживяното,обичта на Земята.
А, ако е от онези буреносните...
опустошава, разтурва старото, разтърсва из основи, ураганно, безпощадно, докато не ме преобрази,не изчистиш старото, за което вече няма място....Стихия

11.12.2021

 " Ако сбогуването с душата не се състой, ако неуспееш "да пуснеш" човека, с който се
разделяш,нищо не може да функционира отново както трябва.
Споменът ще дойде с присъствието на отсъствието.
 В процеса на скърбене най-важното е да се научим:
**да се  изправяме пред отсъствието на това, което вече го няма,
**да приемем безсилието си пред онова,което се е разрушило,
**да съберем сили, за да понесем осъзнаването на всичко,което не е могло да се случи; това е същността на болката стояща зад една загуба, която нито може да бъде облекчена с настояване за справедливост, нито може да бъде изцерена с поставянето на осъдителна присъда, а може да бъде преодоляна чрез приемане и осъществяване на необходимия катарзис."  

Приемане,но не примирение.
Разбиране,но не съгласяване
Прошка, но не забрава.
Всеки иска да бъде приет, такъв какъвто е,
работейки върху себе си променямеи тези около нас,без нещата да се случва насила.
                                                                                                       "Да продължа без теб"
                                                                                                                         Хорхе Букай
Сюжетът е свързан с раздяла, а не смърт, но има много общо помеджу им.

 В живота има много отвратителни неща.
-Кое наричаш отвратително?
Емоционалността на чувствителните хора.
Какво толкова има в нея?
Всичко: безсилие, гняв, смях, радост, тъга, ярост, всичко уловено от сензитиввността им, което не знаят как да изразят, защото идва и ги залива, в моменти когато най-малко очакват.
- Момент! Спри,и се загледай точно в този момент,дали в него нямаш право на избор?Дали не разпознаваш всички тези състояния?
- Прав си! Имам право на избор, да спра, да ги погледна отгоре, да ги разпозная и различа, и правя това, щом им давам имена.
- Тогава? Къде е проблема?
- Неосъзнато допускам да ме завладяват и усещането да потъваш в негативните от тях е отвратително.
-Тогава!?
-Тогава се заземи, приемай ги, забавлявай се да ги разглеждаш и разграничаваш, определяй ги с имена, ако това ти помага, но знай кога да спреш,да застанеш и да ги гледаш отсрани. Стъпи здраво в материя и върви, без да спираш и да им обръшташ внимание, повече от нужното. Върви без да те е грижа за резултата, върви и постигай без очаквания.Когато имаш цел и посоката е ясна, когато постигаш мечтата в реалност, когато виждаш смисъла дори и да ти изглежда безкрайно безмислено, тогава винаги има смисъл. Защото пътят към целта и начина по който го вървиш е не по-малко важен от самата цел.
- Защо си позволяваш лукса да затъваш в нещо, което наричаш отвратително? Това означава,че отново имаш избор.Не забравяй това! Има хора,които нито осъзнават достатъчно,нито имат право на избор,защото вече са взели решение и поемат отговорността и последствията от него. Или и това ти се струва страшно?
-Хм, страхът е илюзия!
-А,радвам се,че си се сетил и за това. Тя е една от най-парализиращите илюзии. Разпръсни я,поръсвайки я със смелост, вяра и действия, не позволявай бръщолевенията на мозъка да замъгляват, трезвата преценка за реалността.Това е една от задачите ти на тази земя.Да живееш в материя,здраво стъпил на краката си и да не се огъваш пред трудностите.
-И защо казваш, че разпознал ги незнаеш как да ги изразиш?
-Защото е така, или трябва да крещя като изтърван дивак,когато нещо ме е раздира и от нег о сърцето ме боли или трябва да се радвам.
-Защо не го правиш? 
- Защото не е прието.
-От кого?
-От тези наоколо.
-А те какви са?
-Обикновенни хора.
-Именно,виж как сам си отговаряш обикновенни не идеални хора,със своите плюсове и минуси.
-Благодаря ти за уточнението.Важно ми е, значи трябва да намеря решение за самия мен и да работя с него,като го изразявам по моя начин.Тогава прокарвам път сам за себе си, и ако някога друг има нужда от помощ,стига да се намерим,мога да съм му полезен с това.
- Да,точно така...

   Да искаш или да бъдеш?!
В моментите, когато користните желания са по-силни... а мислите прескачат,като обезумели ...неспирно.
Спри!
Излез от себе си, огледай се, дистанцирай се от тялото, от бърборенето на ума си, от егото.
Наблюдавай отстрани, наблюдавай се отстрани, само за няколко минути....озоваваш се в спокойна безкрайност,неограничена свобода, поемаш свежа глътка въздух, изключваш се.
  
След миг.. мислите спират.....желанията изглеждат жалки..ненужни.
Удължавай това състояние още и още,  със секунда, всеки следващ път, тогава Бъденето побеждава искането, а ние доизграждаме себе си.

02.10.2021 Den 

 
" Ние,не реагираме на това,което се случва,

ние реагираме на възприятието за това, което се случва"
                                                                                              Габор Мате

Тишина!
Тук си! Спирам, смълчавам се, сядам, оставам в тебе,
забравям за мозък, за мисли , за време.
Друго не искам, не тлея, събирам се!
Спомени няма- ненужни са, трябва ми мир за душата,сила и мъдрост в крилата, търся го в покоя и тишината, там го намирам, безкраен, силен и мощен.

Тишина, оставам в тебе, за тебе душата купнее. Покой и смисъл намира за да

продължи в плътни одежди,изпълнена отново със сила,вяра,нови надежди.

 Когато хората, които срещаш ти припомнят уроците, които забравяш:

1. Никога незнаеш, кога и кого ще срещнеш по пътя си..

 2. По- добре заземен реалист,отколкото заблуден идеалист.

  3. Когато компромисът ..означава грешка.

4. Най- ценните си уроци учим, когато ни изкарват  от комфортната ни зона.

5. Развитата интуиция = тоничният Отговор,който винаги идва навреме, в първите 30

секунди.

 O: Здравей!
П:- Здравей, Ти от къде се появи? Как от къде, винаги съм бил тук. 
П: -Как така винаги?
О: Ами така, просто не ме виждше.
П: Така ли? Помня когато се запознахме, после изчезна. 
О; О, не изчезнах,бях другаде, аз мога да тлея,разпалвам, изгарям. Имам мого работа затова от време на време ти се струва ,че изчезвам, а реално винаги съм тук. 
П: Интересно, как досега не  съм  забелязала,че винаги си тук? Защото аз също съм от подвижните, мога да променям формата си, като се разтягам, отскачам, или просто си стоя, зависи къде имат нужда от помощта ми.  Чудно,защо ли се срешаме точно сега,отново?
О: Сигурно, защото имаме да научим нещо един от друг и един за друг.
П: Хъм, струваш ми се много променлив, а искам да имам истински приятел. Ти си Опасен проблясващ, изгарящ и продължаващ.
О: Аа, така ли мислиш за мен? Опасен не съм,  и също искам да имам истински приятел. Вярвам в любовта.
П: Да бъдем приятели тогава?
О: Хайде! П: Мога да пазя тайни.
О: Аз също.
П: Разкажи ми какво си помисли когато се заговорихме първия път? Аз помня,че  тогава ми направи добро впечатление, но беше някак отнесен, сякаш мислите ти бяха другаде. Веднага ме усмихна, но и много ме ядоса с някакво изказване.
О: -Ами и аз те помня, разговорът тръгна приятно и леко. Понеже обичам да събуждам усмивката на лицата (макар понякога това да се случва по-странен начин) тога опитах да се пошегувам, а ти нали си пружинка веднага скочи и ме нахока, но пък  ми допадна, някаква такава опърничава.
П: - Опърничава значи, еее, случва се понякога. Сега за какво ще си говорим?
О: -Ами, няма само да си говорим, ще живеем, няма само да стоим отстрани и да гледаме.
П; - Еее, не се ли страхуваш, че някой може да те угаси?
О; -Офффф, ти пък. Защо да ме е страх? Опитвам да улавям всеки миг, наслаждавам му се тук и сега, а когато свърши понякога сърцето ме боли, но съм щастлив, защото това което съм преживял е било неповторимо.
П; -А, значи трябва да си добър жонгльор и да балансираш добре. Не зная дали съм толкова добър играч?
О: -Какво се чудиш сега? Обичам сладолед в кутия, в нея има точно 20 лъжици, наслаждавам се на всяка хапка. Когато свърши,облизвам кутията и остава само спомена и вкуса в устата ми.
П:- Не се чудя! Обаче така изглежда чиста употреба, за удовлствие, каприз ,а не истинска потребност. Защо се скриваш зад това? 
О: - Зад кое? Не се скривам. Нетръгвай с тази нагласа.И това си има своя чар. Наслаждавам се,без да преча.
П; -Аз също  не се страхувам толкова много, само изглежда така,защото внимавам повече, за всичко. Хубаво е да умееш да летиш, но когато паднеш от високо, боли най -много.
О;- Еее,голяма работа! Ставаш и продължаваш напред!

Така ден след ден О и П започваха да се опознават все повечe,  станаха добри приятели, помагаха си ,смееха се, ядосваха се, от време на време се караха ,после пак се сдобряваха. Опитваха да работят върху трудните страни от характерите си, като ги приемат и/или премоделират, без това да се случва на всяка цена и само тогава,когато истински го искаха сами за себе си.Когато и ставаше студено, Огънчето започваше да тлее малко по-силно от обикновено за да я стопли. А когато то искаше да изпрати нещо важно до някого отново даваше топлинка , която помагаше на Пружинка да отскочи и мигновено да предаде съобщението.
Веднъж Пружинка каза:
- Вглеждал ли си се в имената ни, говорят много, сякаш всичко между нас е предопределено.
О: -Глупости, всичко е в ръцете ни и зависи само от нас. Ние определяме посоката, доколкото това е възможно.

Един ден времето се развали, изви се страшен вятър, Огънчето тлееше,но когато усети порива му, инстинктите му веднага се засилиха и реши да лумне. Започна да се издига в стихията си, рееше се свободно, щастливо и диво...наоколо имаше гора, стари дървета,сухи листа и клони. Вятърът духаше все по силно и това го разпалваше още повече, всичко започваше да гори... започна пожар...силата и яростта му се разрастваха всяка секунда. Огнените езици изгаряха всичко по пътя си...мигновено стигна до домът на Пружинка. Тя не очакваше, в началото започна да и става топло, веднага усети прегръдката на Огънчето, но топлината ставаше нетърпима, не го виждаше, но в един миг започна да го търси, видя го огромен, обсебен от себе си и силата на вятъра.  - Какво правиш Огънчеее, ще изгориш всичко. Огънят не я чуваше, това усещане бе по-силно от него. Пожарът се разгоря със страшна сила и помете всичко наоколо. Стихията му трудно можеше да бъде потушена. След няколко часа, вятъра утихна,  небето се събра и тъмни облаци го покриха. Проблясна първата светкавица. Огънят вилнееше с пълна сила, когато дъждът заваля.  Валя, валя, валя така силно и напоително,че накрая огънят бе принуден да отстъпи. Пламъците му догаряха изнемощели. Нощта премина в битка между стихиите. Останал почти без сили, но  разбрал погрешния порив тласнал го към това Огънчето си спомни за Пружинката. Къде ли беше тя сега, какво се беше случило с нея ? Седнал на огромен камък до купчина изгорели листа  по лицето му закапаха  огромни сълзи, загубих най-добрия си приятел, не помислих достатъчно какво може да донесе поривът ми за свобода .  - Къде си Пружинке?  
- Кха, кха,кха...чу се изкашляне съвсем близо. - Стига плака , тук съм. Стоманата ми не успя да изгори... - Налсаждавахме се на всеки миг, нали?
О:- Да, но бяхме ли заедно? А аз, успях ли да се преборя със себе си и да устоя на порива? А, ти? Защо не ме спря? Защо не чувах нищо и никого?

Това лице е част от целостта ти, винаги ще има среда, която ще провокира появата му, но само ти можеш да го промениш и то ако нистина искаш, живота ще ти предоставя нови възможности под различна форма и така всеки път, докато не се научиш....  

Огънят е сложно образувание, комбинация от излъчването на черните тела, сажди, газ и горими частици, както и от фотонното излъчване на превъзбудените атоми и молекули на газовете. Пламъкът е видимата част на огъня .предците на съвременните хора са умеели да използват огъня преди поне 790 000 години. Според някои изследвания има доказателства за използване на огъня от преди повече от 1 000 000 години.  Когато е неконтролиран, огънят може да бъде много опасен както за живи същества, така и за сгради и инфраструктура
Пружина е просто еластично механично устройство, използвано за натрупване на механична потенциална енергия.Имат способността да се удължават или свиват при прилагане на сила и да възстановяват началното си състояние при прекратяване на действието на силата. По-малките пружини се изработват от предварително закален материал, докато големите пружини (за тежки машини и т.н.), се изработват от стомана, която се темперира и закалява едва след производството.     03.05.2021г. Den
Благодря за урока Ст.Димитров!

  Винаги имаме право на избор, дори когато това изглежда невъзможно.

" Силата на човек се корени в способността му да бъде господар на себе си и  същевременно да капитулира пред самия себе си.

Няма състояние извън теб!

 Да бъдеш зависим, макар и без да го желаеш, винаги е въпрос на личен избор. Нищо и никой не е всъстояние да те тласне към зависимостта, освен самия теб. Чвоек не  зависи от външни обстоятелсвта, а само и единствено от собствните си страхове. Зависимостта е страх и следствие от занижаване на самочувстивето, самоуважението, от абдикирането на собственото достойнство, резултат на вътрешно  разединение. Тя те спохожда, когато позволиш да бъдеш пречупен.
В светът, в който живеем Вътрешните ни Съсътояния определят случването на Външни събития.
Всичко се случва Тук и Сега, този МИГ има силата да преобразява миналото и създава бъдещето.
Зависимостта е следствие от нездраво съсзнание, заробено от въображаеми страхове. Тя е явен знак,че някой е изоставил "мечтата" си.
                         ЗВИС И МОСТ = ЗАВИСИМОСТ
Да бъдеш зависим означава да престанеш да вярваш в себе си, това е маската, която хората слагат за да прикрият липсата на свобода.
Бедността е неспособността да видиш собствените си огранчаващи убеждения.
Ти си единствената спънка, към всичко което желаеш!

Време е! Събуди се!

Въстани срещу сбе си, срещу собствените си грешни убеждения.
Да умрееш означава да преобърнеш, гледната си точка. Свтът около теб умира, защото ти умираш вътрешно. Каквото и да се случва извън теб, то трябва да има твоето вътрешно одобрение за да се прояви т.е всичко случващо се втвоя живот е съвършенно отражение на волята ти.
Всичко, което ти дава възможност да проумееш и узнаеш истината за себе си, колкото и непоносима да е тя, Винаги е за добро"
                                                          
                                                                         "Школа за Богове"  Стафано Д"Анна

 









Josephin Wall